Миналата седмица /06.07.2023 г./ Европейската комисия (ЕК) публикува тазгодишния доклад относно иновационното представяне на държавите-членки – т.нар. Европейско табло за иновации 2023 (European Innovation Scoreboard 2023).

Данните от доклада показват, че въпреки тазгодишния растеж в иновационното представяне на страната ни (4,4% сравнено с 2022 г.), България остава на предпоследно място в ЕС.

Иновационното представяне в доклада се измерва на база четири основни типове дейности – рамкови условия, инвестиции, иновационни дейности и въздействие – с 12 измерения на иновациите, които обхващат общо 32 показателя.

Рамковите условия покриват основните двигатели на иновационното представяне – човешки ресурси, привлекателни научноизследователски системи и дигитализация; инвестициите покриват инвестициите в публичния и частния сектор; иновационните дейности обхващат аспекти като иноватори в света на бизнеса, връзките между тях и интелектуалните активи като напр. права върху интелектуална собственост; и въздействието се измерва на база заетост, продажби и екологична устойчивост.

Също като през 2022 г., България попада в категорията “нововъзникващ иноватор” – т.е. с иновационно представяне под 70% на средното за ЕС. Нововъзникващи иноватори са още Хърватия, Латвия, Полша, Румъния и Словакия. Тези държави не успяват да наваксат темпото на растеж на “иновационните лидери” и “силните иноватори”.

Силно представящите се държави са концентрирани в Северна и Западна Европа, докато “умерените” и “нововъзникващите иноватори” са страни от Южна и Източна Европа, които са се присъединили към ЕС след 2004 г. Този географски белязан дисбаланс би могъл да се дължи на по-голямата опитност на северноевропейските страни в борбата за европейско финансиране и неговото спечелване, твърдят коментатори.

Сред останалите акценти в доклада са:

• Франция и Люксембург остават “силни иноватори”, но бележат спад в иновационното си представяне за пръв път от 2016 г. (съответно 1,6 и 1,5%);
• България, заедно с Полша и Чехия, бележи най-висок растеж в сравнение с миналата година (10,2% за Чехия, 6,1 % за България и 5,2% за Полша);
• Дания измества Швеция от дългогодишното ѝ лидерско място;
• Унгария бележи успех, преминавайки от статуса на “нововъзникващ” към “скромен иноватор”;
• тъй като проучването взема предвид още 11 държави извън ЕС, Швейцария е държавата с най-високо иновационно представяне на континента;
• най-високото иновационно представяне в света е на Южна Корея, следвана от Канада, САЩ, Австралия и ЕС;
• иновационният растеж на Съюза от 2016 г. насам е нараснал с 8,5%.

Въпреки средния растеж на ЕС, продължаваме да изоставаме от темпото на Южна Корея, Канада и САЩ. Също така, вътрешноевропейският дисбаланс се запазва.

От ЕК отбелязват нуждата от преодоляване на различията в иновациите чрез инициативи като Инициативата за таланти в областта на дълбоките технологии, Платформата за таланти в областта на иновациите и Регионалните иновационни долини. Те имат за цел да насърчат иновациите в дълбоките технологии и да популяризират старт-ъп културата в ЕС.