Европейската сметна палата (ЕСП) публикува специален доклад относно приноса на Европейския Съюз (ЕС) към социално-икономическия и енергийния преход в регионите на страните-членки, където се наблюдава спад във въгледобивната промишленост.

Според доклада, делът на произведената електрическа и топлинна енергия по вид гориво през 2020 г. е бил следния:
– Възобновяеми източници на енергия и биогорива – 38% (11% през 1990г. и 27% през 2013 г.)
– Въглища (кафяви, антрацитни и черни въглища и въглищни продукти) – 14% (39% през 1990 г. и 25% през 2013 г.);
– Природен газ – 23% (11% през 1990 г. и 19% през 2013 г.);
– Нефт и петролни продукти – 2% (11% през 1990 г. и 3% през 2013 г.);
– Ядрена енергия 20% (24% през 1990 г. и 23% през 2013 г.)

От 1990 г. до 2020 г. добивът на антрацинтни въглища в 27-те страни членки на съюза се е намалил със 77%, а този на лигнит – с 55%. През 2020 г. 61 % от използваните в ЕС антрацитни въглища са били внесени, като почти 54 % от тях са от Русия.

Докладът посочва още, че:
– почти 19.3 млрд. евро държавна помощ са били изплатени на въгледобивни предприятия в осем държави членки за периода 2011—2020 г.;
– към 2018 г. Югоизточният регион на България е един от основните въгледобивни региони в ЕС

Част от заключенията са, че подкрепата е била недостатъчна от гледна точка на създаването на работни места и, че въглищата остават значителен източник на емисии на парникови газове в някои държави членки.
ЕСП препоръчва действия за ефективното и ефикасното използване на Фонда за справедлив преход и за по-доброто измерване и управление на емисиите на метан от закрити или изоставени мини.

Пълният текст на документа „Подкрепа от ЕС за въгледобивните региони: ограничен фокус върху социално-икономическия и енергийния преход“ е наличен тук.

Източник: Европейска сметна палата, Подкрепа от ЕС за въгледобивните региони: ограничен фокус върху социално-икономическия и енергийния преход. Специален доклад 22, 2022, Служба за публикации на Европейския съюз, 2023, https://data.europa.eu/doi/10.2865/481