Миналата седмица /01.12.2022 г./ Европейската комисия (ЕК) отвори най-голямата публична консултация в областта на програмите за научни изследвания и иновации. Консултацията касае програмите “Хоризонт 2020” от периода 2014-2020 г., първата половина на настоящата “Хоризонт Европа” 2021-2027 г., както и какви трябва да бъдат приоритетите на стратегическия план “Хоризонт Европа” за периода 2025-2027 г.

Целта е да се направи оценка на свършеното до момента, а също и на това, което предстои в бъдеще. Процесът ще трае 12 седмици (до февруари 2023 г.) и ще търси обратна връзка от заинтересованите страни чрез въпроси с избор между няколко отговора, отворени въпроси, а също и чрез представяне на документи с позиции (т.нар. position papers). Въпросникът е съставен от три части, като респондентите могат да изберат да отговорят на една, две или и на трите части от него. Той е достъпен тук.

Сред най-дискутираните теми в областта на програмите на ЕС за наука са:

• Ежегодната дискусия между Европейския парламент, Съвета на ЕС и ЕК относно бюджета на ЕС за наука, където традиционно парламентът изисква предвиждането на повече средства, докато останалите две институции демонстрират склонност да го “орязват”. Пример за това е, че евродепутатите призовават за по-целенасочен бюджет за научни изследвания, а държавите-членки настояват за пренасочване на средства към инициативи като Законът за чиповете и Новия европейски баухаус;
• Планираното разрастване на предоставянето на еднократни суми (lump sums) по “Хоризонт Европа” от 2023 г., чиято ефективност е под въпрос. Обосновката зад разрастването е, че еднократните безвъзмездни средства ще намалят бюрократичните режийни разходи и ще спомогнат за намаляването на високия процент грешки във финансирането, особено за по-малките организации. Противниците на този ход смятат, че без да е направена оценка на пълния жизнен цикъл на проектите с еднократни суми, разгръщането им е прибързано;
• Съмненията относно подпрограмата “Разширяване” (“Widening”), с бюджет 3 млрд. евро, предназначена да помогне на по-бедните страни-членки да увеличат участието си в конкурсите на ЕС за научни изследвания и да преодолеят разликата в иновациите с по-богатите страни от Съюза.

Резултатите от анализа следва да дадат представа и за това как ЕС ще подходи към следващата си рамкова програма, започваща през 2028 г. Очаква се изводите, които бъдат направени, и повдигнатите въпроси да повлияят на дизайна на тази програма.