На 3 юни се проведе форум “Бъдещето на водорода в България” в София тех парк. Сред присъстващите на събитието бяха еврокомисарят за иновации, научни изследвания, култура и образование Мария Габриел, министърът на иновациите и растежа Даниел Лорер, зам.-министърът на енергетиката Ива Петрова и министърът на образованието и науката Николай Денков.

Участниците на дискусионната среща подчертаха, че инвестициите в областта на водородa ще насърчат устойчивия растеж и създаването на работни места и в България, както и че развитието на силна водородна икономика ще допринесе за надеждни енергийни системи и енергийна автономност.

Форумът беше открит от министърът на иновациите и растежа Даниел Лорер, който акцентира важността на инвестициите в технологии, разработени съвместно между бизнеса и академията, които да допринесат за постигането на енергийна независимост и въглеродна неутралност в България и ЕС.

Еврокомисарят Мария Габриел коментира, че е внесла предложение за удвояване на водородните долини в Европа до 2025 г. в рамките на пакета RePоwerEU. Освен това, тя изтъкна, че по линия на “Хоризонт Европа” се предвижда допълнително финансиране за проекти за водород на стойност 200 млн. евро, а също и нова инициатива по програма “Еразъм+” за развитие на нужните умения за водородните професии.

Зам.-министърът на енергетиката Ива Петрова акцентира върху Схемата за подпомагане на пилотни проекти за производство на зелен водород и биогаз по линия на Плана за възстановяване и устойчивост на България. По схемата се предвиждат 68,5 млн. лв. по Механизма за възстановяване и устойчивост. Беше уточнено, че за микро-, малки, средни или големи предприятия ще се отпускат до 15 млн. евро на проект. Освен това, ще бъдат опростени процедурите за лицензиране и издаване на разрешителни за възобновяеми енергийни източници.

По думите на министърът на образованието и науката акад. Николай Денков, ще започне работа по обща програма за развитие на водородните технологии, по която ще се обучават студенти от няколко университета. Програмата ще се базира на експертизата на Института по електрохимия и енергийни системи и наличния капацитет в Софийския, в Химико-технологичния и в Техническия университет в София с подкрепа от Плана за възстановяване и други форми на финансиране.